10 неща, които не трябва да казватe на децата

На всеки родител се случва да се ядоса на децата за нещо, да бъде преуморен и да си го изкара на малчуганите, да им каже неща, за които после да съжалява. Такива ситуации са нещо нормално. По-важното е да си мерите думите, защото те могат да имат негативен ефект върху детската психика. С неволно изречените слова може да нараните малчуганите, да ги обезверите, да сринете самочувствието им и да ги демотивирате трайно. Така че мислете, преди да говорите, колкото и да сте ядосани.

Ето какво никога не бива да казвате на децата си, за да не съжалявате след това.

Снимка: Shutterstock

„Ще ти помогна, защото няма да се справиш“

Никога и по никакъв начин не трябва да се спира дете, което се опитва да направи нещо. Така директно му казвате, че е неспособно. Ако искате да се намесите, попитайте дали има нужда от помощ и помагайте само, ако то изрично ви помоли.

„Виж, колко добре се държи брат ти/сестра ти, не като теб“

Всяко дете е уникално, не може и не трябва да бъде сравнявано с друго, пък било то неговите брат или сестра. Сравнението само по себе си представлява критика, неприятна дори за възрастните, а какво остава за едно дете. По-правилно е да оцените малчугана в онова, което той може най-добре, за да го стимулирате да се развива.

„Ти си лошо дете“

Когато общувате с детето, трябва веднъж завинаги да забравите определения като „лош“, „грозен“, „капризен“, защото те не просто го обиждат, а сриват самочувствието му в дългосрочен план. Доказано е, че дете, на което постоянно е повтаряно колко е лошо, в крайна сметка започва да вярва в това и наистина става лош възрастен. Затова – не налагайте образ на детето, какъвто не искате то да има. Ако се държи  по начин, който не ви допада, по-добре поговорете с него, но без обидни думи и скандали.

„Ти си момче/момиче и трябва да се държиш…“

Поведенческите стереотипи не са добра идея, когато изисквате определено поведение от вашите син или дъщеря. Разбира се, и крайностите, при които се дава прекалена свобода, също не са желани. Добре е да насърчавате децата да се развиват в посоката, която са избрали, без да робувате на клишета. В крайна сметка има жени, които са по-добри шофьори от мъжете, и мъже, които готвят далеч по-умело от жените.

„Вече си голям/а“

Това е фраза, с която родителите опитват да ограничат поведението на детето и да го насочат в посока, която според тях е правилната. Но детето си е дете и не бива да се ограничава твърде много (освен в някои специални случаи). Дори порасналото дете си остава дете и понякога му се иска да се държи като такова. Като го натоварвате с отговорността „вече си голям/а“, го карате да се чувства несигурно и да се страхува.

„Много си глупав/а“

Няма по-унизително и обидно изречение от това. И трябва да се избягва задължително!

Снимка: Shutterstock

„Много съм разочарован. Очаквах повече от теб“

Всички родители имат очаквания към децата си. Но очакванията не трябва да се превръщат в претенции. Всяко дете иска да зарадва родителите си и дава всичко от себе си, но възможностите на децата са различни. Когато има затруднения, не бива да показвате разочарованието си, а да разберете какъв е проблемът и да помогнете за решаването му. Демонстрирането на разочарование демотивира и срива самочувствието на детето.

„Толкова много жертви направихме за теб“

Още една ужасна фраза, която трябва веднага да забравите. Така внушавате чувство за вина и вместо да помогнете, обричате детето на неувереност и ниско самочувствие.

„Защо все ти си последен/а“

Децата много обичат да губят времето си с безцелно размотаване. Това е в природата им, защото за тях понятието време е относително. До училищна възраст те наистина не знаят какво означава рано или късно. Бързината, която очаквате от тях е трудна за постигане. Следователно е безполезно да се опитвате да ги накарате да се променят. Вместо да показвате разочарование или раздразнение, по-добре се насладете на миговете заедно, защото те отлитат като миг.

„Веднага спри“

Заповедният тон никога не проработва при децата, запомнете това и не го използвайте повече. Когато опитвате да ги командвате, малчуганите автоматично заемат опозиционна позиция и правят напук. По-добре опитайте да постигнете нещо по дипломатичен начин, защото така имате много по-голям шанс за успех.

По материали от Bambinopoli